Ключови думи: Любен Каравелов; списание „Знание“; журналистика; литература; Българско възраждане
Резюме
В статията е представен хронологичен обзор на последното периодично издание на Любен Каравелов (1834–1879) – влиятелна обществена фигура, политик и писател, творил през третата четвърт на XIX век. Въпреки че списание „Знание“ е добре познато в академичните среди, то често е анализирано фрагментарно – от литературна, историческа, журналистическа, икономическа и фолклористична перспектива. Повечето изследователи критикуват Любен Каравелов, твърдейки, че през периода на издаване на списание „Знание“ той е „отстъпил“ от своите предишни революционни идеи и действия, като се е фокусирал предимно върху журналистическата си работа. Настоящото изследване показва, че тази интерпретация е крайна и не съответства на историческата реалност. В последния си вестник Любен Каравелов запазва повечето от интерпретативните подходи и творчески решения, присъщи на неговия журналистически подход като цяло. По отношение на литературното му творчество, публикувано в „Знание“, той дори бележи своеобразен връх. Отсъствието на политически теми и сюжети се обяснява с желанието на редактора списанието му да се разпространява легално сред сънародниците му в Османската империя. Ангажиран с образователното дело, Любен Каравелов не се отказва от революционната идеология и практика. Това се доказва от последните два броя на списанието, издадени в Търново през 1878 г.