Тематичен обхват
„Издател“ е научно списание, насочено към историческите, теоретичните и практическите проблеми в областта на писмената комуникация, издателските процеси и библиотечно-информационните науки. Обхваща теми, свързани с историческите, теоретичните и практическите аспекти в областта на книгознанието, библиотекознанието и библиографията. В списанието излизат още публикации по историко-книговедски, библиографски и краеведски въпроси и рецензии.
Списание „Издател“ разглежда само ръкописи, които попадат в неговия тематичен обхват и са оформени в съответствие с настоящите Насоки. Основните тематични рубрики на списанието са: „Практика и опит“, „История на книгата“, „Теоретични аспекти“, „Нови подходи и иновации“, „Рецензии и анотации“ и „Писма до редакцията“. Списание „Издател“ излиза два пъти годишно, през юли и декември.
За авторите
С изпращането на ръкопис или илюстрация до редакцията на списание „Издател“ авторът се съгласява да преотстъпи правата за анонсиране, публикуване и разпространение в изданията на издателството. Авторските права на публикуваните текстове и илюстрации са собственост на издателството за срока, определен в ЗАПСП. Не се разглеждат ръкописи, които са публикувани, подготвят се за печат или са изпратени до друго издание. Преди да публикува ръкописа, списанието си запазва правото да изиска от автора писмена декларация за оригиналността на текста и описаните в него резултати, както и че към настоящия момент ръкописът не е предложен за публикуване или публикуван в друго издание. Изпратените статии трябва да съдържат оригинални научни резултати и идеи.
Авторите, както и техните научни или учебни организации не дължат заплащане за публикуване в списанието и не получават хонорар за своите текстове. Авторите на приетите за публикуване ръкописи получават писмено потвърждение в рамките на шест месеца от датата на подаване на ръкописа. При липса на отговор в рамките на шест месеца от датата на предоставяне, ръкописът се смята за отхвърлен и авторът има право да го предостави за разглеждане в друго списание. Материали, които не са одобрени за публикуване, не се редактират и кореспонденцията, отнасяща се до тях, се прекратява едностранно от страна на редакцията. Нарушаването на настоящите Насоки или на етичните принципи за публикуване на научни текстове ще се смята за отказ от сътрудничество между автора и изданието за в бъдеще.
Етически правила
Статиите в списание „Издател“ трябва да отговарят на установените академични и обществени етически норми. Не се допускат неверни, непроверени и изкривени факти, които могат да доведат до заблуда и насаждане на омраза на верски, етнически, социален и полов признак. „Издател“ не приема публикуването на комерсиални реклами под никаква форма. В публикациите, предложени за печат, не се допуска включването на скрити рекламни, идеологически и политически послания.
Процедура по рецензиране
При получаването на ръкописа текстът преминава процедура по тематично и техническо съответствие с изискванията на списанието. След приемането си ръкописът преминава оценка от двама анонимни независими рецензенти и проверка чрез софтуер за плагиатство. На базата на препоръките на рецензентите и проверката се взема решение за публикуване или отхвърляне на ръкописа. При разминаване на оценките на двамата рецензенти текстът се предава за арбитраж на трети независим рецензент. Списанието си запазва правото да не публикува текст, за който при проверката е установена степен на подобие, надвишаваща 20%. Решението за публикуване на ръкопис се определя от препоръките на рецензентите и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от автора идеи. При наличието на фактологични, методологични и технически грешки редакцията си запазва правото да редактира ръкописа. Всички промени в текста се съгласуват с автора преди публикуването.
След получаването на ръкописа текстът преминава процедура по тематично и техническо съответствие с изискванията на списанието. След приемането си ръкописът преминава оценка от двама анонимни независими рецензенти и проверка чрез софтуер за плагиатство. На базата на препоръките на рецензентите и проверката се взема решение за публикуване или отхвърляне на ръкописа. При разминаване на оценките на двамата рецензенти текстът се предава за арбитраж на трети независим рецензент. Списанието си запазва правото да не публикува текст, за който при проверката е установена степен на подобие, надвишаваща 20%. Решението за публикуване на ръкопис се определя от препоръките на рецензентите и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от автора идеи. При наличието на фактологични, методологични и технически грешки редакцията си запазва правото да редактира ръкописа. Всички промени в текста се съгласуват с автора преди публикуването.
Политики на достъп
Списание „Издател“ е списание с отворен достъп при условията на Creative Commons, Attribution NonCommercial – NoDerivatives 4.0 International. Текстовете може да бъдат използвани свободно с некомерсиална цел при цитиране на автора. Авторите се поощряват свободно да популяризират и разпространяват труда си в оторизирани академични платформи за наука на отворен достъп.
Публикуване на ръкопис
За оформянето на ръкописите се използва стандартна текстообработваща програма. Приложенията под формата на графики, таблици или илюстрации трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми.
Не се поощряват:
– подробното представяне в текста на общодостъпни теоретични постановки;
– посочването на литература, която не е ползвана в текста;
– самоцитиранията (препоръчва се позоваването на собствени изследвания да става в раздела „Бележки“, а не в цитираната литература).
Ръкописите и илюстрациите се изпращат в електронен вид – като приложен файл към съпровождащото писмо, на електронен адрес publisher@unibit.bg или на диск на следния адрес за кореспонденция: УниБИТ 1, бул. „Цариградско шосе“ № 119, София 1517, България, кабинет 201, за списание „Издател“.
Името на файла съдържа следните елементи:
първите три думи от заглавието на статията, името на списанието (Издател) и годината.
Подготвяне на ръкописа
Ръкописите може да бъдат предоставени от автора на български или на английски език.
Препоръчителният обем на ръкописа е до 25 000 знака (с паузите между знаците) – без специфични изисквания по отношение на шрифт или начин на форматиране. Не се поощрява специфично форматиране в основния текст (булети, табулатори, подчертаване).
Ръкописът се структурира по следния начин:
На основния език на текста се изписват: рубрика на статията, заглавие на статията; име и институция на автора (без академични степени и длъжности); резюме и ключови думи; основен текст; благодарности; приложения; бележки; литература. Ако текстът е на български език, следват: заглавие, резюме и ключови думи на български език, литература в оригинал и транслитерирана, заглавие, резюме и ключови думи на английски език; визитка на автора с академична позиция, име на организация, данни за персонална регистрация в ORCID, пощенски и електронен адрес – на английски език. Когато основният текст е на английски език, всички посочени елементи са на английски език, а литературата се прилага в оригинал, ако е на латиница. В случай че използваната литература съдържа източници, които не са на латиница, те се прилагат също транслитерирани.
Таблици, фигури, илюстрации и техните надписи се представят както в основния текст, така и като отделен файл. Ако обемът им не позволява поставяне в основния текст, задължително трябва да бъде посочено мястото им в текста – Табл. 1, Фиг. 2 и т.н.
Оформяне на литература и бележки
Благодарностите и бележките се изписват само на езика на основния текст (български или английски), в края на ръкописа. Мястото на бележките се маркира в текста на статията с арабски цифри като горни индекси, а самите бележки се оформят в общ параграф като endnotes.1 Не се използва автоматизираната опция за бележки под линия (footnotes). Ако в труда са цитирани архивни документи, те се изписват на оригиналния език в бележките, а не в литературата.2 Интернет ресурсите също се прилагат в бележките по следния начин:3
БЕЛЕЖКИ
1 Закон за културното наследство. В: Българският правен портал [online], [прегледано на 28.11.2023]. Достъпно на: https://lex.bg/laws/ldoc/2135623662.
2 Министерство на народната просвета. 02.01–23.12.1908. Заповеди за назначения, уволнения, отпуски на учители… . Във: Ф. 177К, оп. 1, а. е. 223, л. 84, ЦДА, София.
3 Периодика и литература. Т. 6. Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1921 – 1925). В: Цифрово хранилище на ЦБ на БАН [online], [прегледано на 06.06.2022]. Достъпно на: http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/30827.
Ползваната литература (когато основният текст е на български език) се изброява в два отделни параграфа в края на ръкописа. В първия параграф литературата се изброява в оригинал. Във втория параграф се изброява транслитерирана или преведена литературата, която е на азбуки, различни от латиница.
Ползваната литература (когато текстът е на английски език) се изброява в един общ параграф на латиница. Ако в английския текст има цитирани източници на други азбуки, те се транслитерират на латиница в общия параграф, заедно с другите източници.
За лесно латинизиране на източниците съгласно Закона за транслитерацията може да се използва системата на Словоред, достъпна на следния линк: https://slovored.com/transliteration/.
Списъкът с използваната литература трябва да съдържа научно издържани източници, които са достъпни в националната и международната библиотечна мрежа и академични онлайн репозитори/ресурси. Мястото на всички останали източници, включително от интернет, е в раздела „Бележки“, заедно с допълнителни обяснения или сведения, свързани с основния текст. Представянето на литературните източници се оформя по следния ред: автор, година на издаване, заглавие, град на издаване, име на издателя (печатницата) и ISSN/ISBN/DOI.
Източниците се описват в секцията „Литература“ в съответствие със стандарта за библиографско цитиране БДС ISO 690:2021 (Харвардска система). За улеснение следвайте приложените в указанията образци:
Книги:
ЗАГОРОВ, В., 2019. Българското книгоиздаване и руската литература (1918–1944). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 320 с. ISBN 978-954-07-4668-5.
Цитирането в основния текст се осъществява в скоби на латиница, например: (Zagorov 2019).
Институционални издания без редактор/съставител:
[ДЪРЖАВНА печатница],1931. Петдесет години Държавна печатница, 1881–1931. София: Държавна печатница, 73 с.
Цитирането в основния текст се осъществява в скоби на латиница, например: ([Darzhavna] 1931, 8).
Статии в списания:
БЕНБАСАТ, А., 2010. Книжен дефицит и филтър. Библиотека, год. XVII, № 5, 2010, с. 37 – 39. ISSN 0861-847Х.
Цитирането в основния текст се осъществява в скоби на латиница, напр. (Benbasat 2010, 37–39).
Сборници с редактор/съставител:
ДАРНТЪН, Р., 2001. Какво е историята на книгите?. В: ГЕРГОВА, А., ДАСКАЛОВА, К. История на книгата. Книгата в историята. [Т. 1], с. 41 – 64. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 954-07-1050-2.
Цитирането в основния текст се осъществява в скоби на латиница, например: (Darnton 2001, 41–64).
Статии от конференции:
ENCHEVA, M., ZLATKOVA, P., 2015. Educational Innovations in the Bulgarian School and the Role of Libraries in their Implementation. In: SZŰCS, A., MAZAR, I. (Eds). EDEN Open Classroom Conference 2015: Transforming Schools into Innovative Learning Organizations, Athens, Greece, 18–21 September, pp. 157 – 163. ISBN 978-615-5511-06-6. DOI 10.13140/RG.2.1.2847.9449.
Цитирането в основния текст се осъществява в скоби на латиница, например: (Encheva, Zlatkova 2015).
Обозначаване на страниците в източниците на латиница:
300 p. = 300 с.
pp. 160 – 163 = с. 160–163
Броеве/статии от вестници:
ГРАФИЧЕСКИ вестник, № 1, 14.10.1925.
В[ЪЛЧЕВ], Хр., 1926. Вечерното печатарско училище при Държавната печатница. Графически вестник, № 8, 16.11.1926.
Цитирането в основния текст се осъществява в скоби на латиница, например: (Graficheski 1925), или, ако е конкретна статия: (В[ълчев] 1926).
Употреба на прави скоби в ръкописа [] се допуска, когато информацията в източника е непълна и открита по библиографски път или е въведена в източника извън титулната страница, например:
Допълнено име: В. Хр. = В[ЪЛЧЕВ], Хр.
Допълнена година: [1956]
Съкращения:
Без година на издаване; Без място на издаване; Без място и година: [б. г.]; [б. м.]; [б. м. г.] = лат. [s. a.]; [s. l.]; [s. a. l.]
Пример за списък с транслитерирана литература:
REFERENCES
ZAGOROV, V., 2019. Balgarskoto knigoizdavane i ruskata literatura (1918–1944). Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 320 s. ISBN 978-954-07-4668-5.
[DARZhAVNA pechatnitsa], 1931. Petdeset godini Darzhavna pechatnitsa, 1881–1931. Sofia: Darzhavna pechatnitsa, 73 s.
BENBASAT, A., 2010. Knizhen defitsit i filtar. Biblioteka, god. XVII, no. 5, 2010, s. 37 – 39. ISSN 0861-847H.
DARNTON, R., 2001. Kakvo e istoriyata na knigite?. V: GERGOVA, A., DASKALOVA, K. Istoria na knigata. Knigata v istoriyata. [T. 1], s. 41 – 64. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 954-07-1050-2.
GRAFIChESKI vestnik, no. 1, 14.10.1925.
V[ALChEV], Hr., 1926. Vechernoto pechatarsko uchilishte pri Darzhavnata pechatnitsa. Graficheski vestnik, no. 8, 16.11.1926.
Визитка на автора
Визитката е приложена в края на публикацията и съдържа името/имената на автора/авторите, име на институция и адрес, ORCID номер на автора и електронна поща на английски език.
ПРИМЕР:
Академична длъжност, две имена на автора, научна степен
Институция
Адрес на институцията
ORCID:
E-mail:
Коректури
Авторът получава бележките от рецензиите на рецензентите и коректура с техническите и езиковите редакции и корекции преди публикуването на ръкописа. Бележките и коректурата трябва да се прегледат, бележките да се отразят и ръкописът да се изпрати обратно в редакцията в срок от една седмица. При финализирането на ръкописа не се толерират значителни промени в концепцията му.
Отпечатъци
Авторите се уведомяват с писмо, когато ръкописът бъде публикуван. Всеки автор получава електронен вариант на публикацията и авторски брой. Авторът може да ползва отпечатъка на своя труд в полза на кариерното си развитие или за комуникация с други изследователи.