ОПАЗВАНЕ И ЗАЩИТА НА КНИЖОВНО-ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО: ПРИНЦИПИ И ЕТАПИ, НОРМАТИВНА УРЕДБА, ДОБРИ ПРАКТИКИ

Резюме

Книжовно-документалното наследство е основен източник на културна, историческа и национална идентичност. В дигиталната епоха, когато достъпът до информация е лесен, физическото съхранение и опазване на документи са изложени на нарастващи заплахи – от климатични промени, физическа деградация и липса на ресурси. Изследването се базира на анализа на международни документи (програми на ЮНЕСКО и IFLA, Европейския съюз) и национална регулация (Закона за културното наследство в България и Закона за националния архивен фонд). Материалът включва примери за добри практики от страни с развита стратегия за опазване на документалното наследство (САЩ, Германия) и очертава мерки за консервация и дигитализация. Изводите се базират на анализ на съществуващите данни от български архиви и библиотеки, получени в резултат на проведени теренни проучвания, както и на такива, извършени от архивисти и специалисти в сферата на културното наследство.