„ПОРИВЪТ КЪМ ДАЛЕЧИНАТА“: ЧОВЕКЪТ И МОРЕТО В ТВОРЧЕСТВОТО НА БОРИС АПРИЛОВ

Резюме

Рецензията представя „Книга за Борис Априлов“ (2025) от Мая Горчева, в която е направена ценна литературноисторическа реконструкция, която не просто извежда творбите на Атанас Василев Джавков от полето на забравата, но и проследява в хронологичен план развитието на писателя с оглед на променящите се контексти на времето преди и след 1944 г., както и след 1989 г. Монографията представя журналистическата му дейност през публикации в периодичния печат, както и писателската му кариера като автор на маринистични текстове, на литература за деца, на театрални пиеси и др. Специално внимание е отделено на т.нар. литература от чекмеджето – повести и романи, публикувани с няколкогодишно забавяне в края на 80-те и началото на 90-те години, в които се засягат философско екзистенциални въпроси, както и проблеми на творческия Аз. Независимо обаче от жанра, в който твори – на репортажа, импресията, разказа, повестта, романа и др., в творбите на Борис Априлов като водеща се утвърждава връзката между човека и морето, както и присъщата за крайморското градско живеене атмосфера.