В статията се разглежда излишеството в издаването на съвременни български автори. Статистическите данни, предоставени от Националния статистически институт, сочат, че издаваната у нас художествена литература през последните години е приблизително една трета от цялата книжна продукция. Следователно книжният ни пазар е пренаситен с български автори, но издателствата продължават да се надпреварват да ги публикуват. И с малки изключения критерият за качество все повече ерозира. Издателското търсене не отговаря на предлагането на добра литература. Повечето от родните бестселъри са плод на един фалшив тренд, който експлоатира наивността (меко казано!) на онази част от населението, която няма трайни читателски нагласи и съответния интелектуален капацитет. От друга страна, повече от трийсет години няма многотомни издания на родната класика. Израснаха цели поколения, лишени от възможността да притежават и четат пълните събрани съчинения на Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Антон Страшимиров и мнозина още класици. Това отваря огромна културна празнина и напълно изкривява представите на тези поколения за облика и посланията на българската литература от миналото. Друг разглеждан проблем е т.нар. дигитален маркетинг. Съществуват у нас опити за такъв маркетинг предимно от онлайн книжарниците, които могат да си го позволят чисто финансово, но при самите издателства той все още е липсващ. Техните прояви в някои от насоките на дигиталния маркетинг са инцидентни, но отсъства цялостна концепция, която да се прилага целенасочено и постоянно. Липсват и достатъчно подготвени кадри, защото освен доброто познаване на дигиталния маркетинг, книжният бизнес е трудна за овладяване ниша. Затова е нужно дигиталният маркетолог на книги да бъде преди всичко добър професионалист издател, а сетне да се професионализира и в тази сфера.