Настоящата публикация се занимава с нехарактерните библиографски показатели на българско издание от края на XIX век. В съдържателен аспект книгата спада към категорията на поклонническата пътеписна книжнина, която подпомага хаджиите, предприели пътуване от българските земи до светите места в Йерусалим и Палестина. Практическата ѝ насоченост компенсира до голяма степен трудностите, които могат да възникнат при ориентирането на миряните по време на дългия път на поклонничеството. Същевременно реализирането на подобно издание запълва осезаемо дефицитна ниша в българската книжнина, тъй като към края на века не се откриват актуални справочници по темата. Спецификата, която прави книгата впечатляваща от библиографска и научна гледна точка, е, че тя е издадена в Йерусалим. Географският обхват на ретроспективната ни национална библиография не предполага наличието на издателска и книжовна дейност в този регион нито преди Освобождението, нито след това. „Пътеводител по святите места в Палестиня“ отсъства от справочния апарат на българската книга и почти липсва във фондовете на българските библиотеки. Освен че е прецедент по място на издаване, пътеводителят съдържа редица неясни издателски елементи, които следва да бъдат проучени.
АНГЕЛОВА, Г., 2026. „Пътеводител по святите места в Палестиня“ (1898): Библиографски пъзел в следосвобожденската българска книжнина. Издател, том XXVIII, кн. 1, 5–17. ISSN 2367-9158. DOI 10.70300/ATxkOIrzYclRAQFL.