Ключови думи: литература за деца и юноши; критическа авторефлексия; дефиниция; Петър Димитров; Симеон Янев; Никола Янков
Резюме
Настоящият текст съпоставя търсенията в дефиницията на понятието „литература за деца и юноши“ в няколко текста от различни периоди на критическата ни мисъл: предговора в книгата на Петър Димитров „Нашата детска литература. Част I. Поезия: представители“ (1927), въведението в книгата „Българска детско-юношеска проза“ (1979; 1987), статията „Състояние на литературата, проблеми на писателя…“ от книгата „Критически прегледи. Погледи върху литературата за деца и юноши“ (1985) на Симеон Янев и статиите „Особена, но неделима“ и „Мисли преди празника“, включени в тома „Детска литература. История и критика“ (1975) на Николай Янков. Посочените текстове разгръщат различни подстъпи към определянето на литературата за деца и юноши: чрез нейния адресат, жанрови, стилистични и тематични особености, принадлежност, но и обособеност в общия литературен процес, чрез парадоксите и основанията да се проблематизира статутът ѝ. Настоящият текст, част от по-голямо изследване, работи с понятието „литература за деца и юноши“ вместо с понятието „детска литература“ поради терминологичната неточност, репродуцирана в разглежданите критически статии, която отразява объркването между автор и адресат.