КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ НА ПЕРСОНАЛА – ПРЕДПОСТАВКА ЗА ОРГАНИЗАЦИОННА УСТОЙЧИВОСТ И ПРИОРИТЕТЕН ЛИДЕРСКИ АНГАЖИМЕНТ

Резюме

Във времена на турбулентни и все по-трудно предвидими промени от изключителна важност за устойчивостта на всяка организация е изграждането на балансирана и далновидна стратегия, чрез която да се отговори не само на бъдещите изисквания на пазара и клиентите, но и на нуждите от персонал с определени квалификации и умения. Част от предизвикателствата на „икономиката на знанието“ са и видимо променящите се отношения между работодателите и техните служители, а именно – преминаването от зависимост от организацията към взаимозависима връзка с работещия в нея човешки капитал. Тези тенденции за промени във философското разбиране на „психологическия договор“1 за заетост все още не са силно разпространени в България и работодателите у нас не им отдават заслуженото внимание поради множество икономически, политически и психологически причини, които не са обект на разглеждане в настоящата статия. Но въпреки това, в условията на глобализиращ се пазар, повишена мобилност и достъп до информация, вече се наблюдават нови нагласи сред работещите, като последните стават все по-активни в придобиването на нови знания, умения и трудов опит, съобразени с технологичното развитие и пазарните нужди. Поколението в работоспособна възраст, придобило целия си трудов стаж в условията на преход, както и поколението, което сега настъпва на пазара на труда, изискват повече независимост от организациите и открито и честно управление от страна на лидерите и това важи за всички сфери на обществения живот, включително за издателския бизнес и културната индустрия. Все повече хора в България осъзнават важността да притежават и развиват своите професионални квалификации и умения, и желаят да постигнат кариерните си планове по- скоро в синхрон с организациите, в които работят, като очакват необходимата лидерска подкрепа и разбиране. Затова темата за възможностите за професионално развитие, които работодателите предоставят, и за връзката им с мотивацията и ангажираността е особено актуална и значима. В настоящата статия е представено авторско изследване на тази зависимост, проведено сред 176 служители на трудов договор както в частни, така и в публични организации, резултатите от което доказват тезата, че неспособността или нежеланието на лидерите да инвестират в индивидуалното кариерно развитие на служителите си, вплитайки го в организационната стратегия, да причинят дълбоки кризи при осигуреността с персонал, които в определени случаи могат да доведат дори до невъзможност за продължаване на дейността.