Резюме
Статията разглежда антологията като специфичен тип издание в контекста на книжовната и книгоиздателската теория и практика. Проследяват се етимологията на понятието, историческият развой на антологиите от Античността до наши дни и ключови образци в полето на антологичното творчество. Особено внимание се обръща на българските антологии през отделните иторически етапи на книгоиздаването ни. Специално място е отделено на първата поетична антология у нас „Българската поезия от Вазова насам“ (1911) и на четирите антологии, съставени от Гео Милев, като е подчертана тяхната изключителна роля за развитието на този тип издания у нас, както и за критическото осмисляне на литературния ни процес като цяло. Важен акцент в статията представляват издателските принципи, на които се подчиняват съставянето и публикуването на дадена антология. Разгледана е ролята на издателския екип и неговите сътрудници за постигането на оптимален естетически и икономически ефект от крайния книжен продукт.
За цитиране: Бенбасат, А. (2022). Антологията като книжен и издателски феномен. Издател, том XXIV, брой 1, 28–38. ISSN: 1310-4624 (Print). ISSN: 2367-9158 (Online).