ЦЕНЗУРНИТЕ СПИСЪЦИ ОТ 1944 Г. – МАТРИЦА ЗА ПОЛИТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ

Маргарет Поппетрова

DOI: https://doi.org/10.70300/ukTNlNKlihyr

Ключови думи: цензура; списъци на забранени книги; идеологическа репресия

Резюме

След извършването на преврата на 9 септември 1944 г. и установяването на власт на правителство на Отечествения фронт (септември 1944 г.) се предприемат ограничителни мерки по отношение на разпространяваната дотогава литература с профашистко и фашистко съдържание, издания, пропагандиращи националсоциализма и политиката на Третия райх, както и такива с антисъветско, антибританско и антиамериканско съдържание. Първите два списъка с подобни издания се появяват още в края на 1944 г. В тях обаче фигурират и широк кръг издания, които нямат нищо общо с литературата, официално обявена за подлежаща на изземване. Впечатляващ е големият брой издания, отнасящи се до българската монархия, както и литературата, посветена на националния въпрос, преди всичко на темата за Македония. С основание може да се твърди, че тези списъци служат като своеобразна матрица за политически ограничения и различни репресии и бележат началото на институционална цензура в страната.

Брой: Том XXVI, книжка 2, 2024
Preview Issue PDF

За цитиране: ПОППЕТРОВА, М., 2024. Цензурните списъци от 1944 г. – матрица за политическо действие. Издател, том XXVI, № 2, 42–51. ISSN: 1310-4624 (Print). ISSN: 2367-9158 (Online). DOI: https://doi.org/10.70300/ukTNlNKlihyr